Училище мое
Обичам те мое любимо училище,
ти моя съдба си и мое чистилище!
Много славни години в теб преживях –
тъгувах и радвах се, но себе си бях.
Директори сменях, колегите също.
Но аз тук оставах - в моята си къща.
История жива съм - всички ще кажат,
поколения няколко ще го докажат!
Тук се изграждах стъпка по стъпка,
да бъда учител бе моята тръпка.
Защото учител е равно на звание.
То е отвътре и е призвание.
Животите крехки да направлявам,
от грешките свои да се поучавам.
Да бъда учител бе знание, но и чувство –
то е на право „осмо" изкуство!
Не усетих как годините отминаваха,
но спомени много в мене оставиха.
Станах учител по дух и призвание –
успехите ученически са моето признание.
От тука излезнаха лекари и инженери,
всеки някъде и в нещо удовлетворение намери.
Учениците наши - колеги са вече,
Училище мое, ще стигнеш далече!
Сменяхме сгради, името също,
за толкова години то е присъщо !
Проект ни донесе безброй подобрения
тук вече е център за високи постижения!
Мои колеги, вие заслужавате
на победи нови да се наслаждавате!
Здрави и бодри години бъдете –
от труда си нелек плодове да берете!
А на учениците - от сърце желая
да учат, да спортуват, а и да мечтаят!
Тук знания ще имат те, но и забавления
наше поредно бъдещо поколение.
Вие управляващи с нас винаги бъдете.
Изисквайте от нас и не ни щадете.
Успехите наши ще славят града,
да имаме в бъдеще обща съдба.
40 години - дали стигат, времето ще каже.
Ще бъдеш ли значимо, бъдещето ще покаже!
Горда съм със тебе, каквото и да става.
И още сто години да не остаряваш!
Затова те обичам училище мое!
Ще браня и ще тача всичко що е твое.
Училище мое за мен си едничко –
и живот, и съдба, и моето ВСИЧКО !
Соня Райкова 2025 г.